***

Книга след книга...

Библиотека събирам!

Стол след стол...

Удобен все не намирам!

Тръшкам се и се отмятам - 

на дивана ще се мятам!

Книга след книга...

Рафтовете пълни са вече!

Буква след буква - 

отнасят ме много далече!

Книга след книга...

Библиотека събирам!

***

И когато мислиш си...
Че всичко си видяла...
Че всичко вече си чула...
Отново замисли се...
Дали всичко си видяла...
Дали всичко си чула...
Някой някога ти е казал...
Виното старо струва много пари...
Приятел верен много се цени...
И отново мислиш си...
Че всичко си видяла...
Че всичко вече си чула...
Наздравица вдигаш...
Виното старо малко горчи...

Приятели нямаш...
Изгубила си ги ти...

Оглеждаш тълпата...
Търсиш познати очи...
Наздравица нова...
Виното още повече ти горчи...
Приятели нямаш...
Прогонила си ги ти...

***

Всичко ли беше лъжа?
Всичко ли беше просто шум?
Всичко ли беше плод
на един болен ум?

Всичко ли, което каза, 
беше ей така?
Всичко ли измисли?
И радост? И тъга?

А колко ти вярвах ...
И колко сляпа съм била?
И само те моля:
Ако някога решиш, кажи ми - 
Всичко ли беше лъжа?

       

Червените макове

Най-после Тя я намери...

След толкова време.
Съвсем случайно.
Бялата рокля с червените макове!

Самотна, открояваща се.
В малък квартален магазин...
Сърцето й прескочи.
"Роклята! Роклята!"
Искаше да изкрещи...
Но се обърна и излезе.
Не беше за нея тази рокля.
Бяла с червени макове...
За миг я заляха спомени.

След това...
След това се успокои и продължи.
Роклята остана там.
Сама.

Бяла рокля с ярки червени цветя...

***

Изтръпнала от страх 
тя в себе си се вглежда.
Тъжна, самотна, 
изстрадала душа.

И хуква пак по пътя прашен,
съдбата си напред повежда.
Далеч от тук,
далеч от тъмната луна.

И тича все напред...
И тича все сама...

Изтръпнала от страх...
Изстрадала душа.

      

***

Тя
Липсва
Много
Боли
Липсваш
Ми

***

Изгубена
Удавена
Нощ
Безлунна
Черна
Бездънна
Вода
Слънце
След
Залез
Плаче
Самотна
Бледа
Звезда
Изгубена
Душа
Извървява
Път
Без
Следа
Удавена
Птица
Паднала
Останала
Сама

На света ....