Mine

Mine

сряда, 11 февруари 2015 г.

Листът бял

Листът бял пред мен стои.
Празен е отново.
Моливът, захвърлен настрани.
Неизползван се търкаля.
Душата празна думите пести.
Сърцето ми и то не отговаря.


Листът бял празен е отново.
Слънцето е мрачно на небето.
Звездите нощем и тях ги няма.
Луната отново е самичка.
Изоставена едва блещука.


Листът бял пред мен стои.
Вълк в гората с цяло гърло вие.
Бухал в хралупа тихо се е скрил.
Врабче в клонака с крилата пърха.
Сърчицето му от страх се пръска.


Листът бял пред мен стои.
Празен е отново.
Моливът, захвърлен настрани.
Неизползван се търкаля.
Душата празна думите пести.
Сърцето ми разбито е ...
Питам го дали тупти, а то не отговаря ...
Само листът бял стои, празен е отново ...