Mine

Mine

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Lil Wayne ft. Bruno Mars - Mirror


Лил Уейн и Бруно Марс - Огледало


Въпреки всичко, което се случи днес.
Не знаеш дали да дойдеш или да останеш.
Но смяташ, че си на своя път.
Животът ти минава пред огледалото, не го пропилявай.
Погледни ме, когато ти говоря!
Гледаш ме, но аз виждам през теб.
Виждам кръвта в очите ти.
Виждам как прикриваш любовта.
Виждам болката тук, в гордостта ти.
Виждам, че не си доволен.
И не виждам никой друг.
Виждам себе си щом погледна в ...


... огледало на стената, ето ни отново.
През изкачванията и паденията ми,
ти беше единствения ми приятел.
Каза ми, че те могат да разберат какъв човек съм .
Защо тогава си говорим отново?


Виждам истината в лъжите ти.
Не виждам никого до теб,
но аз съм с теб, когато си съвсем сам.
И ме поправяш, когато гледам грешно.
Виждам вината под срама ти.
Виждам душата ти през прозореца на болката.
Виждам белезите, които остават.
Виждам Уейн, когато погледна в ...




... огледало на стената, ето ни отново.
През изкачванията и паденията ми,
ти беше единствения ми приятел.
Каза ми, че те могат да разберат какъв човек съм .
Защо тогава си говорим отново?



Сега, когато се погледна, виждам миналото си.
По дяволите изглеждам като шибания си баща.
Светнете, това е димът около огледалото.
Изглеждам добре дори и пред счупеното огледало.
Виждам майка ми да се усмихва, това е благословия.
Виждам промяната, виждам посланието.
То не може да бъде по-ясно.
И така аз се взирам в човека в ...




... огледало на стената, ето ни отново.
През изкачванията и паденията ми,
ти беше единствения ми приятел.
Каза ми, че те могат да разберат какъв човек съм .
Защо тогава си говорим отново?



понеделник, 25 юни 2012 г.

Знаеш ли

Знаеш ли ...


Искам да ти кажа толкова неща.
Имам да ти разказвам много.
Не би ми стигнало цялото време на света.


Знаеш ли ...


Разбирам те.
Знам защо си тръгна.
Не ти се сърдя.


Надявам се да знаеш.
Беше ми специална.

И все още си.
Но няма да те моля да се върнеш.


Просто искам да знаеш.
Твоето място никой няма да заеме.


Знаеш ли ...


Търся те понякога навън.
Оглеждам трепетно околните.
Но теб те няма.


Знаеш ли ...


Липсата ти много ми тежи.
Но те разбирам.
Не ти се сърдя.
Не искам нищо.


Искам само да ти кажа ...
... твоето място никой няма да заеме.

   

петък, 22 юни 2012 г.

За последен път

Една въздишка стаята изпълва.
Две очи притворени ронят бисерни сълзи.


Сънувах те и тази нощ.
Но беше за последно зная.


Няма да дойдеш пак в моя карамелен свят.
Прегърна ме нежно като за Сбогом.
Подари ми най-лъчезарната си усмивка.


Обърна се и тръгна.
Стопи се в утринна неяснота...


Една въздишка стаята изпълва.
Сънувах те за последен път нощес.


Целувката последна по устните ми пари.
Отиде си и няма да се върнеш вече.


Сълзите ми отдавна спрели са и се усмихвам...
На всички само наши шоколадово-прекрасни нощи.


Усмихваш се и ти, където и да си сега.
Защото знаеш, че никой няма да ни ги отнеме.
Спомените от споделено карамелено вълшебство.


Поглеждам за последно в твоята посока и се обръщам.
Тръгвам си, но няма никога да те забравя.


Ще пазя в сърцето си всичките си сънища.
Сбогом...

   

неделя, 10 юни 2012 г.

....

Тих смях.
Зачервени бузи.


Обръщам срамежлив поглед на другата страна.


Не знам защо така се притеснявам...
Да те погледна.
Да ти кажа какво си мисля.


Ръцете ми треперят нервно.
Опитвам се да скрия този факт от теб.
Но ти го забелязваш.


Усмихваш се.


Усещам напрежение във въздуха.
Винаги, когато съм до теб.
Независимо къде.
Усещам го - като облак е обгърнало съзнанието ми.


Не мисля трезво.
Не осъзнавам и какво говоря...
Просто го правя.
По инерция.


Ръцете ми треперят.
Притеснявам се.
Искам да те погледна.
Изчервявам се.


А ти...


Ти се усмихваш.
Не казваш нищо.


Просто ме следиш...
... с изгарящи очи.


    

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Лош ден

Днес ми е особено самотно. 
Исках да напиша нещо весело и романтично ... 
Просто нещо, както досега.


Но не мога.


Днес слънцето не ми се усмихва.
Дори някак ми досажда и съм дръпнала завесите.
Ако имах щори щях и тях да пусна.
Но нямам.


Примирявам се с няколкото лъча, които влизат в стаята.
Нямам избор.
Не мога да ги спра.


Дори мисълта, че трябва да изляза ме измъчва.
Не искам.


Искам днес да си остана вкъщи...
За да не трябва да се усмихвам насила.
За да не срещам също толкова насилени усмивки.


Днес ми е особено самотно.
И не искам да се усмихвам на никого.