Mine

Mine

сряда, 30 май 2012 г.

Лудост

Необятно синьо небе, 
огряно от безброй звезди...


От малка каменна площадка на средата на една поляна гледам нагоре.


Там прекарвах щастливо-тихи само мои, 
тайни нощни часове.
Не беше много далеч от нашата къща, 
няколко минути ме деляха от нея.
Знаех, че мога да отивам по всяко време, 
никого не срещах там.


Или поне така беше обичайно, 
през повечето нощи...


Една нощ не бях сама - с мен там имаше и някой друг.
Заедно се бяхме озовали на тази поляна, водени от различни мечти.
Двама непознати, срещнали се случайно в един и същи сън.
Мой ли беше или негов - и до днес не знам.


Но беше красиво...
Света се изгуби, бяхме сами.
Под луна и звезди.


Пръстите ни едва се докосваха, 
сърцата ни биеха лудо.
Една открадната целувка, 
родена в мрак непрогледен и споделена с утринта.


Една лудост изживяна...
От двама непознати... 
Търсещи малко любов.

   

неделя, 27 май 2012 г.

Търся пролетта

Дъждовно е отвън.
И хладно е.
Някак не отива на края на май.


Отново.
Днес.
Вали неспирен дъжд.
Плътни облаци небето са закрили.


И днес.
Липсва ми омайващото слънце.
Дори заради блясъка му само.


Не че искам да е лято.
Не.


Търся пролетта.
А тя подмина ни отново...
И тази година.


Дърветата разцъфнаха набързо.
Цветята не разпръснаха обичайния си аромат.
Някак прекалено бързо свърши всичко.
Искам си едновремешната пролет.
Със седмици цветя беряхме.
Кършехме цъфнали дървесни клонки.


А сега ...


Едно.
Две.
Три...
Пролетта си тръгна.
И лятото дойде.


Не искам да е лято.
Търся пролетта.


   

сряда, 16 май 2012 г.

Преродена

Копнеех.
Истински.
Болезнено.
Физически.


Чувствах присъствието ти.
В съня ми.


Изпълнена с желание.
Полудяла от страст.


Чаках те.
На нашето място.


Във владенията на Морфей.


Прегърна ме.
Времето спря.


Изгубих се.
В най-кафявото на очите ти.


Удавих се.
В най-сладкото на целувките ти.


Мисълта ми се разпиля.
На хиляди парченца.


Родих се отново.
В ръцете ти.


Чувствах те.
Полудяла.
Преродена...

 

понеделник, 14 май 2012 г.

Довиждане

Мина ли ми вече?
Болката от теб...


Толкова много ме боли...
Спрях да обръщам внимание на това.


Лист хартия празен стои пред мен.
Искам да ти напиша нещо.
Искам да го споделя с теб.
Но думите не идват...


Мина ли ми вече?
Толкова ли можеш да ме нараниш?

Толкова ли болка можеш да ми причиниш?


Оставяш ме.
Над празен лист хартия, мислейки за теб.


Не искам да запомня твоето "Сбогом".
Не искай от мен да те забравя.
Защото знаеш, че не мога.


Винаги ще те обичам.
И ще мисля за теб.
Някой ден ще мога да изпълня листа с думи.
Тогава ще ги прочетеш.
И ще знаеш, че имаш дом в моето сърце.


Не е "Сбогом".
А "Довиждане"...

 

петък, 11 май 2012 г.

Мечта...

Спри.
Ъгълчетата на устните ми извиват се надолу.
Недей да тръгваш...
Усмихни се още веднъж.
Всяка сутрин си отиваш.
Ако можеше извън сънищата ми да останеш.
Мисля непрекъснато за тези нощи.


Толкова прекрасни мигове, споделени с теб.
Ела довечера отново.


Не искам празна да ми е нощта.
Едва дочаквам да настане време...
Представям си отново вълшебния ми сън.
Ръцете си към теб протягам.
Ела нощес! - искам да извикам.
Карамеленият свят не е същия без теб.
Ъглите на кръстопътя сливат се пред мен.
Север, юг, изток или запад...
Накъде да тръгна?
Ароматен карамел навсякъде се е прострял.
Така силно ме привлича.
Обичам този мирис, в този сън... 


Знам, че искам много.
Не мога да го отрека.
Ах, как искам само.
Ела. 
Шоколад и карамел в съня ми те очакват.


Любимият ми сън...
Изпълнен е със страст и красота.

 

сряда, 9 май 2012 г.

Тик-так

Едно часовниче не спира да тиктака.
Отброява минутите до срещата ми с теб.


Тик-так.
Тик-так.
Вътре в главата ми.


Всяко помръдване на стрелките отеква.
Очаквам с нетърпение да дойде нашият час.


Тик-так.


Продължавай, часовник малък.
Напомняй ми.


Трепетно оглеждам се в лъскавото огледало.
Чакам те. 


Тик-так.
Идвай вече.


Едно часовниче не спира да тик-така.
В главата ми.


Усмихвам ти се още преди да си дошъл.


Тик-так.


Нямам търпение.
Хайде, идвай вече.

   

четвъртък, 3 май 2012 г.

За последно

Защо ...?
Защо ...?
Защо ...?

Толкова много "Защо ..." вече делят ме от теб.

Искам ли отговорите им да науча?

Да преживея отново онзи последен ден...
Когато изкрещя в лицето ми колко съм излишна.
Нямала си нужда вече от приятелката си.
Имала си нова...
Съгласих се.
Тогава.

А днес...?
Днес се опитвам да те преживея.

Опитвам се да скъсам тази нишка между нас.
Еднопосочно.
Стиснала си ме в ръцете си.
Не ме искаш, но не ме и пускаш.

Престани!
Върви при приятелите си, които сменяш всеки ден.

И аз вече нямам нужда от теб!
Годините, които имахме заедно няма да се заличат.
Но тези - последните четири - искам да ги няма.

Пусни ме...
Вече искам да не присъстваш в живота ми.

Върви си.
Остави ме.
Ще те преживея...
И повече няма да пиша за теб ...
За последно беше в мислите ми, Д...