Mine

Mine

неделя, 26 февруари 2012 г.

Тайната поляна

Пътека през гората се провира.
Не минават често пътници по нея.
Цветя ограждат я от двете й страни.
А зад тях - редици ниски храсти.


Нощем в нея се оглеждат тихите звезди.
Търсят да открият някаква следа.
Следа, която да покаже накъде си тръгнал.
Или откъде дошъл си самотен във нощта.


По тази пътека сега тръгнах аз сама.
Искам да ме отведе до тайната поляна.
Онази същата, където с теб се запознахме...
Където се срещнахме за първи път.


В съня ти бях дошла, а ти ме покани да остана.
Срещахме се там, до езерцето под старата върба.
Отвсякъде оградена с гора, защитена от хорска завист...
Тайната поляна ни приютява всяка нощ.


На нея ще отида и сега.
За да те видя.
Оставил си ми пак покана.
Обсипана с листенца от цветя.
Обвързана съм с теб.
Там, в съня ти.
На тайната поляна.
Ще идвам.
Пак и пак.


На тайната поляна.
Обвързана съм с теб.
Там.
В съня ти.

   

събота, 25 февруари 2012 г.

Дива страст

Тя си лягаше.
Сама.
Отново.

Внимателно оправи завивките.
Нагласи възглавниците.
И си легна.

Хладните чаршафи я прегърнаха нежно.
И тя им се предаде.
Заспа бързо.
Без да се наложи да мечтае.
Както правеше предишните вечери.

Сънят дойде.
Дългоочакваният сън.
Този, за когото мечтаеше вечер, беше там.

Мъжът.
Който я  караше да забрави коя е.
Да се отдаде на чувствата и желанията си.

Тя не го сънуваше за първи път.
И преди я беше посещавал.
Отдаваха се на лудост.
На страст.
Нищо не ги спираше.
Бяха свободни.
Диви животни в гората.

За тях не съществуваше любовта.
Всичко беше неконтролируема страст.
Принадлежаха си за няколко часа.
И се забравяха, когато дойде сутринта.

Тя го чакаше всяка вечер.
За да му се отдаде.
Да бъде дива.
Да бъде свободна.

Да бъде тази, която можеше да бъде само в съня си.

   

петък, 24 февруари 2012 г.

Сънят ми

Тази нощ не те сънувах.
Сънят ми беше празен.


Лутах се в карамелен свят.
Не можех да намеря път.


Не дойде...


Защо?
Звезди ли пътеката ти не огряха?
Или обгърната от облаци бе луната бяла?
Не можа ли да намериш от къде да минеш?
В гората шоколадова ли се загуби?


Остави ме сама.


В сън, изпълнен с карамел исках да те срещна.
Заедно да споделим още една мечта.


Ела довечера.
Каня те в съня ми.


Не ме оставяй пак сама.
Сама в карамелен свят.
Свят, ограден от шоколадова гора.

   

четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Синигерчето

Днес пред прозореца ми кацна едно синигерче.
Синът ми умно го загледа и внезапно се засмя.


Когато погледнах, видях, че и синигерчето го гледа.
През стъклото се гледаха два чифта невинни очи.


Очите на едно дете, откриващо света.
И очите на една птица, оцеляваща в студа.


Синигерчето запя сладката си песен.
Дори ми се стори, че се усмихна.


След минута-две птичето вече беше отлетяло.
Но детето ми продължи да се взира в прозореца.


Обърна се към мен, а в погледа му светеше щастие.
Посочи ми прозореца с малката си ръчичка и се засмя отново.


Замислих се - нищо странно не се беше случило.
Но мога да се закълна, че го видях ... 


За миг дете и птиче сякаш се усмихваха едно на друго.


   

сряда, 22 февруари 2012 г.

Моят блог на една година...



И ето блогът ми навърши една година...

Направих плахо първите си стъпки,
за да стигна до тук.

Не съм държала и не държа на статистики и посещения.
Искам само да има хора, които харесват това, което пиша.

Започнах да пиша тук вместо да си водя дневник,
исках да споделям мислите, впечатленията, дори сънищата си.
Исках да покажа какъв е Моят свят...

Възнамерявам да продължавам напред.
Благодаря на всички, които оценяват написаното.
Благодаря на най-добрия си приятел - 
без него блогът нямаше да просъществува дълго.

Ще продължавам да пиша.
Ще се опитвам да се развивам.
Ще се надявам да продължавате да четете.

Благодаря Ви!

  

сряда, 15 февруари 2012 г.

*****

Вървя.
Сама.
Сънувам ли?
Не знам....


Вървя по път, обгърнат от мъгла.
Виждам едва на крачка напред.
Но знам, че трябва да продължа.


Знам, че на края ме чакаш ти.

Чакаш ме с отворени за прегръдка ръце.

Усмихнат си.
Очите ти сигурно блестят.
Представям си те.
Едър, силен и прекрасен.
С омайващ и примамващ поглед...
Погледът на твоите очи с цвят на кафе.


Разбрах - сънувам.
Сънувам теб отново.


Искам да се изгубим заедно в мечтите...


Но сънят си има край.
Ще се събудя и ти ще си до мен.
И нямам търпение да те прегърна.
За да ти кажа, че те обичам.


Обичам те...


   

сряда, 8 февруари 2012 г.

~Запознах те със сърцето си~

~Запознах те със сърцето си~ 


Едно прекрасно място...
Изпълнено с магия...
Създадена от думи.


Едно прекрасно място...
Без което не мога вече.
Красота.
Радост.
И мъничко сълзи.
Но без тях не може, нали?


Едно прекрасно място...
С безкрайно много доброта.
Чувствата човешки описва ясно...
Омраза там не си намира място.


Едно прекрасно място...
Изпълнено с магия.
Създадено от думи.


Или от вълшебство може би.

   

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Scorpions - Send me an angel


Изпрати ми ангел

Мъдрецът каза да извървиш този път
към зората на светлината.
Вятърът ще духа в лицето ти,
докато годините те подминават.
Послушай този глас дълбоко вътре в теб-
това е зовът на сърцето ти.
Затвори очите си и ще намериш
изхода от тъмнината.

Ето ме!
Ще ми изпратиш ли ангел?
Ето ме
в земята на утринната звезда.

Мъдрецът каза да откриеш своето място
в окото на бурята.
Търси розите по пътя,
но се пази от бодлите.

Ето ме!
Ще ми изпратиш ли ангел?
Ето ме
в земята на утринната звезда.

Мъдрецът каза да вдигнеш ръка
и да я протегнеш към магията.
Открий вратата към Обетованата земя.
Просто вярвай в себе си.
Послушай този глас дълбоко вътре в теб-
това е зовът на сърцето ти.
Затвори очите си и ще намериш
изхода от тъмнината.

Ето ме!
Ще ми изпратиш ли ангел?
Ето ме
в земята на утринната звезда.

   

Парченце магия

Някъде там...
Назад във времето...

Живееше едно вълшебно същество.

Имаше способността да сбъдва мечти.
Хората го експлоатираха безжалостно.
Но то изпълняваше желанията им.

Изпълняваше ги...
Ден след ден.
Месец след месец.
Година след година.
И така докато се умори.

Съществото взе решение да се скрие.
И го направи.

Скри се на най-недостижимото място...
Пръсна се на милион парченца и се скри.

По едно парченце във всяко човешко сърце.
За да могат хората сами да осъществяват мечтите си.
По едно парченце във всяко човешко сърце.
За да могат хората да държат живота си в ръце.

По едно парченце във всяко човешко сърце...

С времето хората разбрали грешката си.
Вгледали се в сърцата си.
Открили вълшебната частичка и се научили.
Научили се да превръщат желанията си в реалност.

Така във всяко човешко сърце живее малка част от голяма магия.
За да можем да преследваме мечтите си и да ги осъществяваме.


сряда, 1 февруари 2012 г.

Феникс

В огън изгарям...
В пепел ще се родя...


Отново.


Феникс съм аз.
Всеки ден без теб умирам.
И всяка сутрин се будя в твоите ръце.
Преражда се моето сърце.


Изгарям на пепел.
И раждам се пак.
За да те обичам.
Отново.


В легло от жарава душата ми спи.
Винаги твоя.
Винаги.


Сърцето ми твоето очаква.
До себе си да го приюти.
С мен да изгаряш и да се раждаш и ти.


Като феникс...
Изгарям.
И раждам се пак.


За да те обичам.