Mine

Mine

вторник, 29 ноември 2011 г.

Бяла зима

Обхванала ме е есенна тъга...
Може би.


Или в мен цари пред-зимна тишина...
Може би.


Сутрин нетърпеливо поглеждам през прозореца.
Търся белотата на снега.
Искам да ме заслепи.
Да ме накара да се усмихна.
Би ми донесла спокойствие.


Или може би...


Ниското есенно слънце вече не топли.
Северният вятър не гали косите.


Искам да е зима...


Истинска.
Бяла.
Много студена...


Искам снега да хрупка под стъпките ми сутрин.
Дъщеря ми да загребва с шепи сняг и да ме засипва...


Искам да е зима...
Истинска.
Бяла.
Ослепителна и много студена...

 

вторник, 22 ноември 2011 г.

Умора

Понякога умората надделява...


Умората...
От хората.
От ситуациите.
От ежедневието...


Умората затваря очите ми.
Притъпява сетивата ми.
Докарва ме до беззащитно състояние.


Мразя тази умора...
Тази, която ме кара да крещя.
Тази, която ме кара да заспивам.
Тази, която спира мислите ми.


Промъква се тихо в мозъка ми.
И го превзема.
Кътче по кътче.
Не оставя свободно място...


И просто заспивам.
Започвам да живея по течението.
На инерция.
А не обичам.


По принцип бързо ми минава.
Но се чувствам зле.


Уморена....


Да, това е точната дума....
Понякога съм просто Уморена...


   

понеделник, 14 ноември 2011 г.

За най-близкия ми приятел

Подай ми ръка.
Моля те.

По-лек е пътя, когато с приятел вървим...
С усмивка топла.
С искрящи очи.
Всяка трудност ще преборим...
Нали?

На теб да разчитам.
На мен да разчиташ.
В лоши моменти.
И в усмихнати дни.
За това са приятелите...
Нали?

Заедно ще плачем.
Заедно ще се смеем.
Ще бъдеш до мен...
Нали?

Ще бъда до теб.
Ще те подкрепям.
Ще се смея с теб.
Ще плача, когато те боли.
Ще ти подам ръка.
Ще избърша сълзите ти.
И ще те обичам....

Защото моят най-близък приятел си Ти.

   

......

Чаша вино.
Червено.
Дъхаво.
Омайващо...


Пред мен стои лика ти.
Казвам "Наздраве!"
Имаш рожден ден днес...


Да си жива и здрава!
От кутията вчера извадих една снимка.
На нея си щастлива.
И усмихната...
С твоята особена прекрасна усмивка.


Усмихваш ми се насреща.
А на мен ми се плаче...
Плаче ми се за отминалите дни.
За загубеното време...


Плаче ми се за всичката болка, която ми причини.
Но теб не те интересува дори.
Не се обърна.
Не погледна назад...

А на мен ми се плаче...

Над чаша вино.
Червено.
Омайващо.

С твоята снимка пред мен.

"Приятелко" моя,
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН...

 

неделя, 13 ноември 2011 г.

За едно старо приятелство...

Стара кутия от обувки....
Лежи пред мен на пода.
Пълна е с побелели снимки...
С намачкани писма.


Годините, прекарани със теб са вътре.
Всичките ми спомени...
За теб.
За приятелството ни...


Внимателно махам капака.
Най-отгоре се усмихваш ти.
От снимка с омачкани ъгли...
Наричах те Приятелка...


Колко време мина...?
Десет...?

Не!
Дванадесет години...!
Бяхме почти деца...


Приятелство ни свързваше вярно.
Но ти ме предаде...


Пазя снимките и писмата.


Пазя обичта си към теб...
И тя е избеляла и омачкана...


Ти така пожела...
Да си тръгна.
Да те загърбя...


Връщам капака на кутията обратно.
Оставям я пак над гардероба...
Ще продължавам да я пазя.


Както все още успявам да опазя и обичта си към теб...


   

петък, 11 ноември 2011 г.

Jennifer Lopez - Ain't it funny




четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Твоите очи

Твоите очи с цвят на кафе...
Изпълват сънищата ми с мечти.


Поглеждам в тях и виждам необятни дълбини.
Дълбини, в които искам да потъна...


Твоите очи с цвят на кафе...
Подлудяват ме.


Твоите очи с цвят на кафе...
Караш ме да правя неща, несвойствени за мен.
Да искам... 
Да преживявам... 
Да чувствам...


Това са те...
Твоите очи с цвят на кафе.