Mine

Mine

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Усмивка за рождения ти ден

Тази сутрин се събудих рано.
Направих си кафе и седнах пред компютъра.
Много исках да напиша нещо, но бланката си остана бяла...


Сега отново се опитвам.
Без чаша кафе.
С малко натурален шоколад до мен.


Ще напиша просто мислите си...


Усмихвам се.
Защото днес един човек, когото обичам, има рожден ден.


Няма думи, с които да опиша колко щастие й желая.
Това е наградата за изминатия път.
Обичам я.
И тя го знае.
Честит рожден ден!


Честит рожден ден!


  

понеделник, 26 септември 2011 г.

I believe I can fly

Където си ти

Малка звездичка в небето блести.
Сочи ми мястото, където си ти.
Там.
Отдолу.
Точно под нея...

Има къща вълшебна една.
В нея твоята среща моята съдба.
Трябва да измина пътя до нея.
За да те имам, а не само да те копнея.
Трябва вече да тръгвам...

Тръгвам.
И бързо ще вървя.
Ще тичам ако трябва...

Да пристигна преди залеза на малката звезда.
Иначе още един ден без теб ще измине.
Загубено време...

Време да губя повече не искам.
Искам твоите пръсти в моите да сплитам.
Да се притисна до теб...

С теб да изживея всички дни и нощи.
Обичам те...

Обичам те!

   

събота, 24 септември 2011 г.

Ще се видим

Ето те.
Отново си в съня ми.
Не беше идвал скоро.


Зажадняла бях за твоя поглед...
И за твоята усмивка.
Липсваше ми.


Но ти си тук.
Сега.
Сънувам те.
Това ми стига.
Изживявам те...


Както само в сънищата бих могла.


Сънищата с вкус на карамел.
И с аромат на ягоди...
С мек отблясък от шампанско.


Довиждане...
В съня ми...
Ще се видим...


До следващия път!


   

сряда, 21 септември 2011 г.

Честит рожден ден!

Честит рожден ден, мила моя Звездичке ...
Обичам те много, много много!



петък, 16 септември 2011 г.

Време е...

Спирам...
Градя стена.
Дебела и висока.


Около себе си.
Отново.


Ще заключа сърцето и душата си.
Там зад нея.
За да не ги докосват отровните ви думи.
Да се защитя от злите ви очи.
Искам да опазя себе си.


Вече ми омръзна...
Бягах прекалено дълго.
Време е да се изправя пред вас.
С цялата си сила.
Да преградя пътя ви към мен.
Защото ми омръзна все да бягам...
И да не стигам никъде.


Спрях.
И градя стена.
Стена, непробиваема за вас...


   

сряда, 14 септември 2011 г.

Усмихни ми се

Усмихни ми се.


Не искам да си тъжен.
Нито пък сериозен.
Не искам да страдаш и да те боли.
Не ти отива.


Слънцето се събира в очите ти тогава...
Когато се усмихваш.


Засмей се.
Прати по дяволите всичките проблеми.
Кажи "Сбогом" на всичките злини.


Усмихни ми се.


Няма време да пилееш времето си...
Когато се ядосваш.


Усмихни ми се.
Усмихни се...

 

На "Ян Бибиян" (нищо лично към героя и книгата)

Добре ме погледни.


Виждаш ли това?
Усмихвам се.
Напук на теб!

Ти мразиш, когато съм щастлива.
Завиждаш ми.
Защото ти не си...


Но мен това не ме вълнува.
Оставих те.
Зад гърба си.
В миналото...


Нямаш път с мен напред.
Живей с омразата си.


Не искам да те виждам вече.
Заболя ли те?

Не ме търси.
Остани си със завистта си... 


Аз продължавам да съм щастлива.


  

събота, 10 септември 2011 г.

На баба...

Стъпваш тихо.
Вървиш редом с мен.

Но понякога те чувам.


Понякога те виждам.
В сънищата си...


Усещам ръцете ти.
Обгръщаш ме .
И ме пазиш.
Обичаш ме.
Дори и отвъд взора ми.


И аз те обичам.
Радвам се, че си до мен.
В трудностите ми.
В радостите...


Иска ми се да можех да те докосна.
Още веднъж да те прегърна.
Да те целуна.
Да ти кажа колко те обичам.


Липсваш ми.
Много ми липсваш.
Бабо...


   

вторник, 6 септември 2011 г.

Моето момче

Две малки крачета.
Две усмихнати очи.
Две ръчички стискат моите.
Плахо и в същото време смело вървим.


Обичам моето малко човече.


Сега се учи да ходи.
Бърза да опознае целият свят.
Иска да може самичък да тича.
Да бяга от и към мен.


Ще пада.
Ще става.
Така се расте.


Ще го науча от грешките си да не се плаши.
Всички грешим...


Ще го пазя.
Ще му помагам.
Ще го обичам.
Днес, утре, вдругиден...


До последния си ден.


  

понеделник, 5 септември 2011 г.

Любовта

Живяла някога някъде Тя .
Имала свой свят, но избягала от него.
За да се срещне с любовта....


......
Двамата вървели прегърнати.
Хванати за ръце.
Понякога дори мълчейки.


Опознавали света около себе си.
Всичко им се струвало ново и красиво.
Искали да бъдат заедно.
Нищо повече.


Вървели през деня.
През нощите споделяли сънищата си.
Срещали се в чудни гори.
И танцували....


Танцували тайнствен танц.
Опияняващ...
Замайващ...
Само техен.


А в очите им искряла тя.
Искряла Любовта...


   

неделя, 4 септември 2011 г.

***

Пристъпваше към мен.
Тихо.
С ръце събрани зад гърба.
Като дете направило беля.
Очите ти бяха сведени към пода.
Страните ти горяха в огнен плам.


-Ела! - ти казах аз.
Говорихме си дълго.


Не се страхувай!
И аз си мисля за същите неща.

Кога се запознахме...
Колко време мина...
Споделихме всичките си мечти.


Изградихме живота си около тази наша първа среща.

Обичах те тогава.

Още преди да те познавам.
Обичам те и днес.


Обичам те...