Mine

Mine

понеделник, 30 май 2011 г.

Те

Хората идват и си отиват.
Оставят след себе си следи.
 

Може да са малки стъпки, потънали в прах.
Или дълбоки отпечатъци, пълни с мътна вода.
 

Остават спомените, в които присъстват Те.
 

Те - хората, които сме обичали.
Те - хората, които мразим.
Те - хората, които не можем да забравим...



  

събота, 28 май 2011 г.

***

Да бъда с теб или да бъда себе си?
Да обичам или да ме обичаш?
Да съм свободна или да ме покориш?
.....................................................................
Да бъда с теб се оказа страдание.
Ти ме подчиняваш.
Пречупваш ме през призмата на твоите емоции.
Загубвам се.
Не виждам вече смисъл да бъда твоя...
Когато не съм себе си.
Искам да те обичам, но ти ме обсебваш.
Толкова ме боли...
Защото не съм себе си.
Позволи ми да полетя.
Да почувствам вятъра в косите си.
Да усетя слънцето върху кожата си.
Не ме затваряй в сенчестото на твоят живот.
Пусни ме...

Защото за да СЪМ ТВОЯ, трябва да БЪДА СЕБЕ СИ.



   

четвъртък, 26 май 2011 г.

В мечтите...

Виждам те пред себе си -
обгърнат си в мъгла...


Съня ми те рисува непрестанно -
във всички цветове на света...


Искам да те достигна,
но ти си прекалено далеч...


Протягам ръцете си отчаяно
в молба за прегръдка...


Но дори само едно докосване до теб
ще ми вдъхне нужните сили...

Път, водещ до теб няма...

Ти си далеч...
Живееш сред звездите...

Достигам до теб... 
...единствено в мечтите...


  

сряда, 25 май 2011 г.

The asteroids galaxy tour - The golden age


The asteroids galaxy tour - The golden age
I wish I lived in the Golden Age, giving it up on the Broadway stage.
Hang with the rats and smoke cigars, have a break with Frank and count the stars.
Dressed to the night, we've had to much. Shiny jewels, casino cash.
Tapping feet, wanna take the lead. A trip back in time is all I need!

Sing it out loud, gonna get back honey!
Sing it out loud, get away with me!
Sing it out loud, on a trip back honey!
Sing it out loud and let yourself free!

I'm on my way, gonna make it big, gonna make the songs for the chicks to dig.
It's really hot and a little bit sour, we're getting your strength to maximum power.
Flying away from reality, whatever ever happened to gravity?
I see it clear, a shooting star! I'm a really good singer la-di-da-da-da!

Sing it out loud, gonna get back honey!
Sing it out loud, get away with me!
Sing it out loud, on a trip back honey!
Sing it out loud and let yourself free! 2x

Ooooh, Silver screen on a rainy day, sally balls in a cabaret.
Shaking sticks, oh what a show, rushing joy from tip to toe.
Rambling down the boulevard, with a fire burning in a wooden heart.
My mind is set, I walked the line!
But I never really thought it would feel this fine! Yeah!

Sing it out loud, gonna get back honey!
Sing it out loud, get away with me!
Sing it out loud, on a trip back honey!
Sing it out loud and let yourself free! 2x

[ From : http://www.elyrics.net/read/a/asteroids-galaxy-tour-lyrics/the-golden-age-lyrics.html ]

понеделник, 23 май 2011 г.

Да запазиш себе си


Особена си.
Според другите...

Градиш стени.
За да се скриеш.

Да скриеш нежната си същност.

Предпазваш се от жилото на злобата.
И отблъскваш нежеланите.
Допускаш до себе си малко хора.
Отбираш на кого да се покажеш.

Преценяваш ситуацията.

Държиш се малко не както подобава.
За да не те нараняват.
А си толкова чувствителна.

Не носиш маска.
Но и не показваш истинското си лице.
Това е твоята стратегия.
Да се опазиш...
От хорска злоба.
И от завист.
Да запазиш себе си.

Въпреки болката и страданието се смееш.
Дори когато ти се плаче...

Усмивката не слиза от лицето ти.
За да предпазиш нежната си същност.

От зли очи...


  

петък, 20 май 2011 г.

Позволи ми...

С един поглед палиш пожар.
С една дума предизвикваш буря.
С едно докосване обръщаш света ми.
 

Как го правиш? 
Защо не мога да спра да мисля за теб...
 

Когато не те усещам моят свят се срива.
А щом луната я няма и слънцето се скрива.
 

Пусни ме в живота си.
Позволи ми да се стая в едно кътче от душата ти.
 

За да живея.
За да обичам.
За да бъда ТВОЯ...

  
  

сряда, 18 май 2011 г.

She's like the wind



 Patrick Swayze - She's like the wind

She's like the wind through my tree
She rides the night next to me
She leads me through moonlight
Only to burn me with the sun
She's taken my heart
But she doesn't know what she's done

I feel her breath on my face
Her body close to me
Can't look in her eyes
She's out of my league

Just a fool to believe
I have anything she needs
She's like the wind

I look in the mirror and all I see
Is a young old man with only a dream
Am I just fooling myself
That she'll stop the pain
Living without her
I'd go insane

I feel her breath on my face
Her body close to me
Can't look in her eyes
She's out of my league

Just a fool to believe
I have anything she needs
She's like the wind

I feel your breath on my face
Your body close to me
Can't look in your eyes
You're out of my league

Just a fool to believe
(Just a fool to believe)
She's like the wind

(Just a fool to believe)
Just a fool to believe
(She's like the wind)

Just a fool to believe
(Just a fool to believe)
She's like the wind

(Just a fool to believe)
Just a fool to believe
She's like the wind

Just a fool
She's like the wind
She's like the wind

Just a fool
She's like the wind
Just a fool

(From: http://www.elyrics.net/read/p/patrick-swayze-lyrics/she_s-like-the-wind-lyrics.html)

понеделник, 16 май 2011 г.

Когато дойде сутринта...

За да заспя в прегръдките ти изминавам дълъг път.

Всеки ден...
Вървя от мрак до мрак.
Не подвивам крак.
Ако спра да си почина,
времето да те догоня няма да ми стигне.

Ти идваш с бялата луна.
И си отиваш с първите лъчи на сутринта.

Отдавам ти се през нощта.
И те търся през деня.

Мечтая.
За теб...

Очаквам.
Теб...

Мисля.
За гласът ти...

Виждам.
Очите ти.

Споменът от предишната нощ ме води към следващата.

Изморена съм.
Но няма да спра.
Няма да си поема дъх, докато не те достигна.

И когато ме прегърнеш ще започна да дишам отново.
За да имам силата да продължа...
Да продължа да те търся. 

Когато дойде сутринта...


   

Обет - Валентин Йорданов

„…Приятел е онзи, на
когото можеш да
кажеш да върви по
...дяволите и той няма да
ти се разсърди…”
У.ГОЛДМЪН


По ангелите всеки би те пратил,
по дяволите - само аз ще мога.
Защото знам, че истински приятел
не се избира, а е дар от Бога.

Когато по течението бурно
в посока грешна ти се понесеш,
ще стана сал, да мога да те върна
с прегръдката на двете си ръце.

Повярвай ми,приятелю, аз мога
за името ти, заради честта,
с нозете боси да загасям огън,
дори когато близо е брегът.

Където и да си, ще бъда сянка,
до тебе неразделно ще вървя,
и във кръвта си се кълна, че няма
да те предам - за нищо на света!

неделя, 15 май 2011 г.

В съня...

Сънувам...

Навън съм. 
През нощта. 
Само мрак. 
И тишина...

Бягам в съня си. 
Търся теб навън.

Пътя ми се осветява от бледите звезди.
Пътеводител ми е спомена за твоите очи.

Бързам...
За да те достигна.
Преди да дойде сутринта.

С теб можем да сме заедно... 
...единствено в съня.


  

вторник, 10 май 2011 г.

Притча за чувствата...

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато Скуката се прозяла за трети път, Лудостта предложила: 
     -Хайде да играем на криеница, а!?

Интригата повдигнала вежди: 

     -Криеница? Що за игра е това?
 

Тогава Лудостта обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.

Ентусиазмът затанцувал с Еуфорията, Радостта заподскачала така, че успяла да убеди Съмнението, само Апатията, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. Истината предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, Гордостта казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен самата нея), Страхът не искал да рискува много-много.
 

     -Едно, две, три, ... - започнала да брои Лудостта.

Пръв се скрил
Мързелът. Скрил се зад най-близкия камък, Вярата се издигнала в небесата, а Завистта се скрила в сянката на Триумфа, който със собствени сили се изкатерил до върха на най-високото дърво. Благородството много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за Красотата. Хралупата на едно дърво - за Страха. Крилото на пеперудата - за Сладострастието. Полъхът на вятъра - за Свободата. И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. Егоизмът си намерил едно топло и уютно местенце само за себе си. Лъжата се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а Страстта и Желанието се спотаили в гърлото на вулкана. Забравата дори не помня къде се скрила, но това не е важно.

Когато
Лудостта преброила до 999999, Любовта все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
     -Един милион, - изброила Лудостта и се заела с търсенето.

Най-напред намерила
Мързела. После чула как Вярата спори с Бога, а за Страстта и Желанието се сетила по това как трепери вулкана, след това Лудостта видяла Завистта и се досетила къде се крие Триумфът. Нямало нужда да търси Егоизма, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, Лудостта се приближила до ручея и видяла Красотата. Съмнението седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.

И ето че всички били намерени:
Таланта - в дъхавата и сочна трева, Тъгата - в тъмната пещера, Лъжата - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).  Не могли да намерят само Любовта.
 

Лудостта поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая  решила да погледне в розовите храсти. Започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на Любовта. Лудостта не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на Любовта да стане неин водач.


И ето - от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, Любовта е сляпа и Лудостта я води за ръка...


   

събота, 7 май 2011 г.

Отговорът на моя ПРИЯТЕЛ ...

"До сега те чаках
и ти се появи.

До сега те чаках.
Къде се кри?

Вярвам в чудеса и зная
ти ще ми покажеш Рая.

В теб открих приятеля желан,
с теб съм винаги засмян.

Това, с което ме плени,
ще го помня до последните си дни.

Приятелче си ти за мен.
Приятелче до последния ми ден."


  

петък, 6 май 2011 г.

Приятел

Тя срещна Него.
В миг, в който й бе необходим.

Без да го търси.
Без да го вика.
Той просто дойде.
Отвори нови врати пред нея.
Показа й нова вселена.

В неговите очи тя видя топлина.
И в тях се приюти тихо нейната душа.
Хванаха се за ръце и се засмяха.
Той е огледало на нейните очи.
Тя му се довери.
Както на никого преди.

И му даде най-прекрасното име в света...

ПРИЯТЕЛ го нарича сега.