Mine

Mine

събота, 30 април 2011 г.

Една усмивка

Беше се случвало и преди....
Когато всички си легнаха тя остана будна.
Дълго гледа през прозореца светлините на града, които бавно угасваха една след друга.

Мислеше.

За преживяванията от деня.
За усмивките, които беше подарила.
За тези, които бе получила...

Дори сега тя отправяше една усмивка на всички, които бяха будни като нея.
Усмивка истинска, искрена, вълнуваща и дори предизвикваща.

Тази усмивка пазеше за минутите, които прекарваше сама.
Сама до прозореца.
Или с книга в ръка.
Дори в стаята на спящите си деца, сънуващи приказни неща.

Тя се усмихваше и тази вечер.
Защото тази усмивка й даваше силата, необходима да живее утре.
Защото това беше единственият начин да се отърси от хорската завист.
Защото усмивката беше нейният дом.
Там приютяваше през годините разбиваното си сърце.
Всички изплакани сълзи се събираха в тази една усмивка.
Всички щастливи мигове...
Първият плач на дечицата й.
Всички спомени и всички мечти...
В една усмивка...

Целият й живот можеше да се види в тази една горчиво-сладка усмивка...


   

сряда, 27 април 2011 г.

Защото

Тя се зарече никога повече да не вярва на хората...

Защо?

Защото за пореден път я излъгаха.
Защото забиха нож в гърба й.
Защото я отрекоха.
Защото я отклониха от пътя й...
Най-вече защото тя се почувства празна след поредната измяна.

Измяна на хора, близки и обичани.

Хора, в чието приятелство не се бе съмнявала.
Хора, които обичаше...

Но явно те не я обичаха.
И я пропъдиха...

Тръгнала сама по път, водещ в друга посока, тя се отдалечи бавно.
Спря, за да помисли и се убеди, че трябва да продължи.
Да отиде далеч от там.
Да остане може би сама.
Или да започне отново живота си.

Но всъщност тя никога нямаше да бъде наистина сама.
Спомените й щяха да я придружават винаги.
По всеки един път.
По всяка пътека...
Щяха да са с нея дори там, където път нямаше, а тя бродеше сред треви, храсти и дървета.

Спомените...
Спомените, на които трябваше да се усмихва, вместо да плаче.

Но тя плачеше.

Защо?
Защото за пореден път я бяха излъгали хора, на които вярваше...


    

вторник, 26 април 2011 г.

Celine Dion - That's the way it is



Celine Dion - That's the way it is

I can read your mind 

And I know your story 

I see what you're going through, yeah 
It's an uphill climb 
And I'm feeling sorry 
But I know it will come to you, yeah 

Don't surrender 
'cause you can win 
In this thing called love 

When you want it the most 
There's no easy way out 
When you're ready to go 
And your heart's left in doubt 
Don't give up on your faith 
Love comes to those who believe it 
And that's the way it is 

When you question me 
For a simple answer 
I don't know what to say, no 
But it's plain to see 
If you stick together 
You're gonna find the way, yeah 

So don't surrender 
'Cause you can win 
In this thing called love 

When you want it the most 
There's no easy way out 
When you're ready to go 
And your heart's left in doubt 
Don't give up on your faith 
Love comes to those who believe it 
And that's the way it is 
That's the way it is 

When life is empty 
With no tomorrow 
And loneliness starts to call 
Baby don't worry 
Forget your sorrow 
'Cause love's gonna conquer it all... all 

When you want it the most 
There's no easy way out 
When you're ready to go 
And your heart's left in doubt 
Don't give up on your faith 
Love comes to those who believe it 

(And that's the way it is 
When you want it the most 
There's no easy way out 
When you're ready to go 
And your hearts left to doubt) 

Don't give up on your faith 
Love comes to those who believe it 
And that's the way it is 
That's the way it is 
That's the way it is 
Don't give up on your faith 
Love comes to those who believe it 
And that's the way it is 


  

петък, 22 април 2011 г.

Винаги с усмивка

Изведнъж тя усети как земята под краката й пропада.
Политна назад, опитвайки се да запази равновесие.

Но бездната я придърпа към себе си.
Привлече я, не я остави да избяга.

Пропадайки надолу се опита да извика, но никой не я чу.

Вече на дъното на пропастта тя погледна нагоре.
Там се виждаше тясна ивичка синьо небе.
Толкова усмихнато и нереално.

Огледа се.
Опита се да се изкатери до горе.
Не успя.

Там, на "горната земя" минаваха хора.
Но те не виждаха НЕЙНАТА бездна и нямаше как да й помогнат.

Тя мисли дълго.
Плака много.
И тогава всичко й се изясни...
Трябваше някак да намери изход.
Да излезе от дъното на бездната.
За да продължи да живее.

Трябваше да прости.
Да се усмихне.
Да подаде ръка.

И тя го направи.
Първо прости на себе си.
След това на целия останал свят.

Дъното на бездната като че ли отговори на нейната прошка.
Ивицата небе отгоре ставаше все по-широка.
И когато тя намери сила да протегне ръка напред дъното и "горната земя" се изравниха.

Тя с наслада вдиша свежия въздух, полюшван от вятъра.
С усмивка се огледа около себе си.
Вече не виждаше само преминаващи сенки.
Виждаше хора.
И беше щастлива със своето откритие.
Научи се да ЖИВЕЕ и да ПРОЩАВА.
Без сълзи.

Винаги с усмивка.


   
 

сряда, 20 април 2011 г.

Enrique Iglesias - Se te ne vai


Поздрав за .... те си знаят кои са... Обичам ви!!!
  

Обичам те

Обичам те...
...Когато ме прегръщаш.

Обичам те...
...Когато ме целуваш.

Обичам те...
...Когато съм ти сърдита.

Обичам те...
...Когато ме караш да се смея.

Обичам те...
...Когато сутрин ми се усмихваш.


Обичам те...
...Когато ми се плаче.

Обичам те...
...Когато те сънувам нощем.

Обичам те!
Обичам те дори в миговете, в които те мразя...


  

вторник, 19 април 2011 г.

Към мечтите

Вървях на сън.
Отново.
Към мечтите.


Събудих се на средата на пътя.
И не знаех накъде да продължа.


Огледах се.
Покрай мен беше тъмно.
Нямаше дори луна.
Само небе.
Синьо.
Дълбоко.
Без звезди.


Спрях без да го искам.
Застинах на място.
Уплаших се.
Бях сама.


И тогава се появи Ти.
Подаде ми ръка и ме поведе.
Напред.
Отново.
Към мечтите.


Към нашите мечти.


   
  

понеделник, 18 април 2011 г.

За приятелите ми...



За тези, които обичам, на които държа, и които знаят или не знаят това... :-)


"The Rembrandts - I'll be there for you"
So no one told you life was gonna be this way
Your job's a joke, you're broke, your love life's D.O.A.
It's like you're always stuck in second gear
When it hasn't been your day, your week, 
your month, or even your year, but


I'll be there for you
When the rain starts to pour
I'll be there for you
Like I've been there before
I'll be there for you
'Cause you're there for me too

You're still in bed at ten and work began at eight
You've burned your breakfast so far, things are going great
Your mama warned you there'd be days like these
But she didn't tell you when the world has 
brought you down to your knees, and


I'll be there for you
When the rain starts to pour
I'll be there for you
Like I've been there before
I'll be there for you
'Cause you're there for me too

No one could ever know me
No one could ever see me
Since you're the only one who knows what it's like to be me
Someone to face the day with
Make it through all the best with
Someone who always laughs at
Even when I'm at my worst, I'm best with you
Yeah!

I'll be there for you
When the rain starts to pour
I'll be there for you
Like I've been there before
I'll be there for you
'Cause you're there for me too

I'll be there for you
I'll be there for you
I'll be there for you
'Cause you're there for me too



   

четвъртък, 14 април 2011 г.

Тя

Насред сивотата на града се появи цветно петно.
То се движи енергично по улицата.
Оставя след себе си ароматна пътека.


Това е Тя.


Тя - не-харесваната от жените.
Тя - на която завиждат.
Тя - която винаги се усмихва...


Слънцето искри в очите й.
Това е Тя.


Тя - вечната ЖЕНА...

  

сряда, 13 април 2011 г.

Типично по детски

Излязох навън и се огледах. 
По улиците проблясваха локви от навалелия дъжд.
Представих си как подскачам от крак на крак във всяка локвичка...
Усмихнах се с очите си и се радвах като дете.
И за миг обиколих локвичките около мен.


Върнах се 15 години назад - в детството ми...
Толкова слънчево и усмихнато.
Толкова близко и далечно.
Толкова неописуемо щастливо..


След това рязко ме свалиха на земята.
Една жена ме гледаше учудено и ме попита как съм.
Напуши ме смях - дълбок, искрен и звънък...
Тръгнах с бързи стъпки на днешната си разходка.
Смеейки се в душата си...


... и наслаждавайки се на приключението ми типично по детски...


   

вторник, 12 април 2011 г.

Пролетна усмивка

Отворих прозореца.
Лъхна ме свеж вятър и вътре нахлу пролетта...


Замириса на разцъфтели зюмбюли.
Блеснаха жълтички нарциси.


Усмивката грейна на лицето ми.


Слънчевите лъчи се разходиха енергично по стените.
И оставиха златни следи по тях...


И когато затворих прозореца част от пролетта остана при мен...
Ароматът на цветята.
Блестящото от слънцето.
Свежият полъх...


...и усмивката...
  
   

Блог

Проблемите с блога са отстранени и отново е активен. :-)

понеделник, 11 април 2011 г.

Сродна душа

-Позна ли ме? - чух приятен глас до мен.
-Не те познавам, виждам те за първи път. - беше отговорът.
-Но как така? Аз съм твоята сродна душа... - отново каза гласът.


Огледах се и тогава го видях.
Мъжът, когото ще обичам вървеше зад мен.


Отново се ослушах за гласът и този път осъзнах...
Моята душа вървеше хваната за ръка с неговата между нас.
Почувствах се безмерно щастлива в този миг.
Усещах, че се случва нещо.
Нещо, предопределено много преди да съществуваме аз или той.


И в този миг очите ни се срещнаха...
Той ме настигна.
Усмихна се.
Хвана ме за ръка.


И тръгнахме в живота, прегърнати...
Аз и той вървим напред.
А зад нас вървят душите ни, сплели ръцете си в едно... 


   

четвъртък, 7 април 2011 г.

Понякога...

Понякога ми се иска да можех да променя света.
Да можех да накарам хората да се усмихват повече...


Понякога...


Но не мога...

Уча се да живея в този свят...

Днес.

И се усмихвам...


  
  

сряда, 6 април 2011 г.

Една целувка

Живяла някога една целувка.
Тя пърхала по устните на едно момиче.

Един ден момичето срещнало любовта в очите на едно момче.
Целувката пожелала да прелети до неговите устни.

И заживяла там.
Но само временно.

Любовта се задържала при двамата.
Обгръщала ги с нежните си криле и ги карала да се усмихват.

А целувката била щастлива.

Тя не се разделила нито с момичето, нито с момчето.
Била ту на нейните, ту на неговите устни.
Щастливо прехвърчала между двамата.
Запечатвала устните им с обич.
Запечатвала ги тогава, както го прави и днес...

Обичам те, любов моя!




Да си различен...

Един човек, когото вярвам, че мога да нарека ПРИЯТЕЛ ме подкрепи в създаването на този блог. 
БЛАГОДАРЯ ТИ!

Проклятие ли е да си различен?
Да не те разбират?
Да те отхвърлят?
Да те осъждат заради това, което си...

Наказание ли е да си различен?
Да не си, какъвто е прието?
Да бъдеш себе си?
Да обичаш?
Дори да си различен...

В едно "нормално" общество ти си отритнат.

Защо?

Защото не си "какъвто трябва"!

А какъв трябва да си?
Ти си себе си...
Ти си това, което чувстваш!
Този, който те обича, не би крил, че е до теб.
Истинският приятел е приятел винаги...
Без значение дали си различен.
Или си като него...

Защо ли?

Защото за ПРИЯТЕЛЯ няма значение какъв си!



   

петък, 1 април 2011 г.

Виж ме

Виж ме...
Обичай ме такава, каквато съм.

Виж ме...
Животът ми се промени, откакто те срещнах.
Всичко тръгна в друга посока.
Мислите ми.
Чувствата ми.
Дори пулсът на сърцето ми.

Виж ме...
Аз искам да съм с теб.
Да бъда твоя.

Виж ме...
Това, което днес ти казвам, мисля от много време.
Нямах смелост да го изрека.

До днес.

Виж ме...
Погледни в очите ми.
Там ще намериш любов.
Дълбока.
Искрена.
Пареща.

Любов, която осмисля дните ми...
... която озарява нощите ми.
... която блести в очите ми.
... която отеква в думите ми.

Безгранична като небето и сияйна като слънцето в очите ти...